При констатиране на онкологично заболяване се провежда комплексно лечение с участието на различни специалисти, като освен медици участие вземат и психоонколози и социални работници. Добре е психосоциалните грижи да започнат от момента на поставяне на диагнозата, като при пациенти с авансирал тумор намира приложение и така наречената  поддържаща психотерапия, която цели да осигури емоционална подкрепа и да даде нужната опора на засегнатия от онкологично заболяване. Поддържащата психотерапия се осъществява  успуредно с фармакотерапия, с рехабилитация и социални програми. Особена нужда от ППТ имат несамостоятелни пациенти, също така зависими, гранични, психотични и невротични пациенти.

Психосоциалния дистрес и негативните емоции свързани с него се посрещат и преработват строго индивидуално. При пациенти с емоционални разстройства се забелязва склонност към обективиране на здравословните проблеми чрез „създаване“ на фрустрационни пречки с цел оправдаване на негативните емоции. При анализ на състоянието се подхожда първо към идентификация и работа с първичната дезорганизация, а след това се работи с външните препятствия.

Терапиите, които дават добър резултат са когнитивно-поведенческата, поведенческата, психообразователни терапии и подкрепящо-експресивна терапия. ППТ се прилага при пациенти с доказани его-дефицити, с нисък фрустрационен праг, изкривяване на реалността, слаб контрол над импулсите. Много е важно да се изгради стабилна връзка и доверие между пациента и терапевта, защото изразяването на емоциите е съществена част от терапията. ППТ води до сваляне на напрежението и тревожността, афективността, напрежението, фобийните преживявания, емоционална лабилност.

Поддържащата психотерапия може да бъде индивидуална или групова.

При индивидуалната се разчита на развитие на вътрешните механизми и ресурси за справяне и самоконтрол, което води до стабилизиране на защитните механизми. Работи се с основните негативни чувства вина, срам, гняв, фрустрация. Добре е тези чувства да са в активно проявление. Провеждането на сесиите може да ежедневно или периодично. При някои пациенти се налага по-обстойна диагностика и по-радикална терапия. Пациентите се провокират да споделят и по непринуден начин да освобождават потиснатите емоции, да идентифицират страховете си,  да откриват вътрешните си противоречия. При наличие на ниска самооценка се вдъхва повече самоувереност, надежда, кураж. Работи се активно с поемане или прехвърляне на вина, с ирационалното мислене. Болестта променя до голяма степен ценностите и при терапията се помага за откриване и използване на нови, чрез трансформиране на интересите.

Груповата терапия има предимството, че се провежда в така наречената защитена среда, където пациентът получава подкрепа и разбиране, терапевтира се да разбере погрешните копинг-стратегии с които се стреми да компенсира чувството на непълноценност, което изпитва в естествена среда и преживява самообвинение, вина изнесена навън, изпада в агресивни състояния, самоизолира се. Групата дава опора и чувство, че всеки е приет от другите, при което се засилва процесът на идентификация. Групата създава усещане за защитеност и сигурност чрез споделяне и доверие, а тези усещания подобряват общото състояние и качеството на живот, повлиява се настроението и болката.

Груповата  дискусия е една от основните форми на групова терапия с онкологични пациенти и представлява неструктуриран или целенасочен разговор по психологически въпроси. Провежда се в защитена среда с атмосфера на загриженост и съчувствие. Чрез изслушване, окуражаване, изразяване на загриженост се постига емоционална подкрепа. Водят се дискусии между пациенти, които скоро са научили диагнозата и такива, които са в ремисия, обсъждат се опит, идеи, съвети, чрез разбиране и емпатия.

Груповата работа е насочена към приемане на диагнозата, подкрепят се позитивните чувства и нагласи най-вече към собствената личност, намалява се усещането за неадекватност и загуба на контрол, намалява се стреса и дистреса.

Важно е да се има предвид, че груповата работа може да има и негативни последици  в посока обратна на желаната. Могат да намалят самооценката, да засегнат самочувствието и нивото на оптимизъм. Възможно е да се получи неразбиране между членовете на групата или  да се обсъждат състояния на влошаване, което води до засилване на страховете и опасенията. Друг елемент на притеснения е неизбежното социално сравняване и съответно това да доведе до снижаване на самооценката. Понякога идентификацията с групата пречи на пациента да се интегрира в общността, а също така води до затруднения в получаване на подкрепа извън групата, в която се пребивава за значително малко време. Някои от проблемите и затрудненията могат да бъдат избегнати чрез внимателно структуриране и насочване и при провеждане от обучени професионалисти.

Работата на терапевта е да следи и ръководи дискусията, за да се намали до минимум възможната хаотичност при водене на разговорите, да засилва чувството за общност и взаимна подкрепа и приемане, да намалява усещането за откъснатост и отчужденост, да потвърждава преживения сходен опит, да помага за по-доброто разбиране между членовете в групата, да очертава предварително пътя към желаните резултати.

Дидактично-тренинговите групи използват както пасивното, така и активното усвояване на терапевтиращата информация и обучение. Поднася се информация за тумора, за лечението, за това как да се приеме по-лесно диагнозата. Предлага се програма и начини за справяне със стреса от поставената диагноза, като се започва от предоставяне на информация за диагнозата. Посочват се техники за релаксация, стратегии за справяне с проблеми, показват се подходящи физически упражнения, обсъжда се хранителен режим.

Обичайно се провежда в рамките на два часа, веднъж седмично, за период от шест седмици. Прави се оценка от психолог или социален работник на състоянието, нивото на стрес, тревожност, депресия и психологическото приспособяване към болестта, преди  започване на програмата, както и след две седмици и половин година след началото на програмата. Всяка програма се състои от шест сесии от 90 минути-по една седмично. Групите са от по пет човека. Преди и след всяка програма се измерва нивото на стрес, лична ефективност и промените, свързани с тумора, наличие на болка, настъпили промени във взаимоотношенията в семейството.

 

Техники при ППТ

При ППТ се използват групови игри, арт-терапевтични техники, музикотерапевтични техники, библиотерапия, имаготерапия и др. В различна степен се използват аналитични техники като интерпретация, конфронтация, окуражаване, емпатийна валидизация, съветване, възнаграждаване, потвърждаване. Насърчават се проявите на самостоятелност и независимост.  За да има успех, включването в група трябва да е добре прецизирано и да се направи внимателно идентифициране на психо-социалната симптоматика и  личностова типология. При симптоми на дистрес се препоръчват психологически или психосоциални сесии. При ниска интензивност се препоръчва самопомощ чрез средствата на когнитивно-поведенческата психотерапия, може и групова терапия КТП за депресия, лекарствена интервенция, ако се налага. Индивидуални сесии се препоръчват за когнитивни промени и промени в поведението

Поддържаща психотерапия се препоръчва за стабилизиране на защитните ресурси на пациента, за центриране на психичните процеси и състояния, довели до изолация и капсулиране, като последица от болестта. Препоръчва се изследване на изградените копинг стратегии, психологически защити и компенсаторни механизми, прикриващи слабост и чувство за безпомощност.

Психотерапевтичния процес трябва да се предхожда от психодиагностично интервю. Добре да се направи психотерапевтичен договор между терапевт и пациент, да се изгради рамката на терапевтичната връзка и да се изготви терапевтичен план. Сесиите трябва да са съобразени с потребностите и личността на болния, да се провеждат гъвкаво, като се отчита физическото и психическото състояние на пациента. Времетраенето може да варира от няколко сесии до няколко години. Включването в група да става след внимателно идентифициране на психосоциалната симптоматика, фрустрационния праг, личностовата типология и като се отчита отражението на дистреса върху личността.