Диагнозата тумор се преживява различно от всеки човек, но това преживяване винаги се свързва с дистрес, защото касае страничните последици и ефекти от болестта , преминаването през лечението, стадия и вида на заболяването. Дистресът съпътства целия период на болестта, като стресовите състояния се променят и се проявяват като панически атаки, ирационални страхове, проблеми в съня, страхови състояния тревожности, отрицание на диагнозата, нарушена концентрация и др. Може да персистира и да продължи след приключване на лечението. Както дистресът, така и депресивните състояния и психиатричните разстройства варират в зависимост главно от стадия на заболяването, пола и възрастта.

За дистреса е характерно силното негативно емоционално преживяване от психологически, социален или духовен характер, което може да попречи на справянето с болестта, както и на живота на пациента като цяло. Дистресът е рисков фактор, повлияващ качеството на живот, може да доведе до трудно взимане на важни решения свързани с лечението или до невъзможност за взимане на такива, също така се стига до зачестяване на посещенията при лекари и по-често търсене на спешна помощ. Навреме взетите мерки по отношение на дистреса са в основата на справянето с последиците от него, но за целта е нужно да се разпознае, за да се вземат своевременно мерки. Както пациентите, така и членовете на техните семейства е добре да се започнаят с това, че в техни ръце е управлението на дистреса и че това е неразделна част от общата медицинска помощ, добре е също така да им се даде информация за достъпните психосоциални услуги, да им се дадат насоки къде и как да се възползват от тях. Необходима е работа в посока достъп до качествени психосоциални грижи.

Добре е към всяко онкологично здравно заведение да има сформирана интердисциплинарна комисия за организиране и прилагане на програми за справяне с дистрес. Нужно е едно добро ниво на разпознаване, проследяване и своевременно лечение на психосоциалния дистрес, като за целта е нужно участието на лицензирани специалисти по психично здраве, духовни лица с опит в психоонкологията.

Препоръчително е онкологично болните пациенти и техните семейства, както и медицинските екипи да бъдат информирани, че справянето с дистреса е неразделна част от общата медицинска помощ и се осигурава чрез психосоциални услуги, които могат да се осъществят както в конкретното лечебно заведение, така и извън него. Психосоциалната подкрепа е добре да се получава от всеки един засегнат от онкологична диагноза, което означава всеки пациент с тумор да бъде скриниран за дистрес. Необходимо е скринингът да осигурава разпознаване, мониториране, доказване и своевременно третиране на дистреса във всеки стадий на заболяването. Има утвърдени методики и начините за измерване на дистреса при онкологично болни. Така наречения дистрестермометър /DT/ e инструмент с който се определя нивото и причините на възникналия дистрес. Началният скриниг започва след поставяне на диагнозата. Първоначалната оценка се осъщестрява от основния онкологичен екип. Скинира се всеки пациент, като се изследват нивото и причините още при първата визита, след което се прави през подходящ период от време, най-вече при промяна на статуса на болестта /ремисия, рецидив, прогресия/. Ако няма данни за клинично значимо ниво на дистрес, се смята, че е наличен т.н. очакван дистрес, който се преживява от повечето пациенти през диагностичния период и тежкия цикъл на лечение и се поддават на интервенция от екипа в онкологичното заведение. Обичайните симптоми на очакван дистрес са страх, тревожност, несигурност по отношение на бъдещето и болестта, скръб, гняв, чувство на загуба на контрол, проблеми със съня, апетита, концентрацията, вкопчване в болестта, мисли за смъртта, като тези симптоми могат да перистират дълго след приключване на лечението. Това, което може да се направи, за да се снижи нивото на дистрес при пациентите е да има се даде възможност да си изяснят диагнозата, да запознаят с информация за заболяването, възможностите за лечение, страничните ефекти. Нужно е да се осигури приемственост на грижите, да се мобилизират ресурсите. Много важно е да се вземе предвид необходимостта от медицински контрол на симптомите. Също така от значение е да се изготви конткретна стратегия за понижаване на дистреса /например прогресивна релаксация на мускулите, медитация, упражнения за дишане и др/ Да се дадат насоки и да се предоставят източници на качествена информация и подкрепа  – пациентска библиотека, надеждни уебсайтове. Много полезни са така наречените групи за взаимопомощ под ръководствоно на специалист. Има полза и от изнасяне на информационни лекции. Добра роля играят доброволческите организации в посока осъществяване на подкрепа. Понякога е необходимо да се даде финансова помощ.

Особено важно е пациентите да разберат, че преживявания дистрес е нормална, очаквана реакция, че е обичайно състояние при сблъсък с тежка диагноза и лечение. Ако обаче пациентът показва клинично значима степен на дистрес /умерено тежък или тежък дистрес/ това е индикация за използване на клинични интервюта и валидирани скали или инструменти за скрининг, особено при случаи на депресия. Често се налага пренасочване към  съответен специалист според идентифицирания проблем чрез Списък с проблеми. Пациентите с висок риск за дистрес са с анамнеза за психично разстройство, депресия, употреба на психоактивни вещества, с когнитивни нарушения, неконтролирани симптоми, проблеми в социалната сфера.

При онкологични пациенти с умерен и тежък дистрес се следи за генерализирано тревожно разстройство и/или за депресия, като се използват валидизирани пациентски въпросници и скали. Препоръчва се оценката за състоянието да се прави в хода на онкологичната болест, преди и след терапия, при рецидив, прогресия, в периоди на преход или преоценка.

Особено голямо значение има връзката между пациент и лекар, защото е в помощ при оценката на психичното състояние, както и при избора на най- подходяща терапевтична стратегия.