Диагнозата тумор причинява стрес както у пациента, така и у партньора и другите членове на семейството и това се доказва от реакциите и на едните и на другите при срещата с диагнозата. Изпитваните емоции са идентични и те са шок, ужас, дистрес, тревожност, депресия, страх, несигурност, отричане и др.  Най- силни са емоциите по време на поставяне на диагнозата, при хоспитализацията, по време на операцията, както и продължават по време на цялото лечение. Важно е да не се нарушава комуникацията между партньорите по въпроси, свързани със заболяването. Добрата комуникация осигурава добра взаимна подкрепа и по-добро качество на живот, подобрява социалния живот, води до хармонични отношения между партньорите. Споделянето и обсъждането на чувствата и възникналите проблеми по време на лечението подобрява психологическото благосъстояние при онкологичните пациенти. Липсата на комуникация влошава общото състояние на двойката, отразява се и на целия процес на лечение и възстановяване. Негативните ефекти се изострят, когато моделите на комуникация при партньорите са различни /т.е. ограничено споделяне от страна на единие и засилено от страна на другия/. Липсата на открита комуникация вреди на интимния живот, дори когато се прави с цел да се предпази другия партньор. Семейната терапия и терапията по двойки е емоционално фокусирана и е насочена към подобряване комуникацията в партньорските взаимоотношения и интегративнаповеденческа терапия. Обикновено терапията е в рамките на 6- 12 сесии, 6-18 месеца. Продължителността зависи и периодичността зависи от степента на дисфункционалност на двойката. Терапия при скръб, фокусирана към семейството, намалява патологичните последици от скръбта в семейства с тежко болни или болни в термален стадий.

Психосоциалната работа със семейството или роднините на онкоболните пациенти е с цел оптимизиране на междуличностните взаимоотношения, което се отразява добре на лечението и справянето с болестта. Препоръчва се и индивидуална работа с партньора на болния. При онкологични пациенти се препоръчва фокусирани терапевтични сесии, вместо стандартна грижа в семейството. Консултирането е добре да започне още с поставянето на диагнозата и да продължи при хоспитализирането. Семейните отношения е добре да се изследват, за да се определи необходимостта от кризисна интервенция при двойката в различни етапи на лечението.

Терапевтичната интервенция в семейната двойка допринася за подсилване на ресурсите на пациента за справяне с последиците от диагнозата и улеснява протичането на лечението.