Когнитивно-поведенчески техники

Според когнитивно-поведенческата терапия /КТП/ симптомите и оплакванията са последствие на когнитивни феномени, които обуславят произхода на симптоматиката, а соматичните промени се явяват впоследствие. Прави се анализ на когнициите и емоциите и тяхното взаимодействие и отношението му с наблюдаваното поведение. Когнициите представляват мисли, образи, идеи, представи, както и вътрешния глас на човека. Когнициите се ръководят от абсолютни изисквания като: трябва да, длъжен съм да, които водят до стрес и вътреличностни конфликти. Психичните разстройства произтичат от ирационални мисли , а терапията цели замяна на тези ирационални мисли с рационални, които да доведат до положителни промени в емоциите и поведението.

Четири са основните парадигми в когнитивно-поведенческата перапия: класическо научаване, оперантно научаване, социално учене и когнитивно учене.

Когнитивно-поведенческата терапия се основава на обяснителния модел А В C D E, като първите три са свързани с възникване на симптоматиката, а последните две с терапевтичното въздействие. A е активиращото събитие- ситуацияявление от външния или вътрешния свят на личността- мисъл, представа, фантазия, поведение, емоция. В е убеждението, което е възникнало като следствие от А и може да бъде рационално или ирационално. То е целостната когнитивна система от вярвания и убеждения, а именно- мисли, спомени, образи, норми, ценности, житейска философия. С е реакцията при активиращото събитие, кот реакциите могат да са от емоционален тип т.е. емоции, от когнитивен тип т.е. мисли или от поведенчески тип- действия, поведение. D представлява оспорване на ирационалните мисли, а E представлява резултата от проведената конфронтация с ирационалните мисли.

Терапевтичната интервенция се провежда в три основни стъпки:

  1. Точна оценка /формулировка/ на проблема и очертаване на целите на лечението;
  2. Терапевтична интервенция чрез използване на терапевтични техники;
  3. Договаряне за поддържане на постигнатите промени.

Акцентите при онкологични пациенти при когнитивно-поведенческа терапия включват подобряване на уменията за решаване на проблеми, откриване и коригиране на неправилни мисли, свързани с чувства, релаксиране. Когнитивно-поведенческата терапия е ефективна при тревожност и депресия и се постига понижаване на психологическите симптоми, като това се отразява положително и на физическите симптоми болка и отпадналост при пациенти с тумори.

Необходимо е да бъдат предоставени необходимите материали, както и да се проведат обучения относно това, че стресът и тревожността са нормални състояния в контекста на заболяването, да се дадат конкретни стратегии за понижаване на стреса, да се посочат начини и техники за подобряване на съня, за овладяване на умората, да се начини различни от медикаментозни като физическа активност, правилно хранене и др.

Като начало на терапията е нужно да се изгради доверие между пациента и терапевта. Набляга се на нуждата от активно участие от страна на пациента по време на терапията, работи се с пациента в посока спечелване на желание за сътрудничество в процеса.

Особено важно в терапията е идентифицирането на така наречената автоматична мисъл,която представлява оценъчно разсъждение, което не е резултат от размисъл, а се появява автоматично и може да във вербална форма /вътрешна реч/ или визуална /образ/. Автоматичната мисъл произлиза от убежденията на човека, които той счита за „абсолютни истини“. Тези убеждения трябва да се идентифицират ясно и категорично и да се работи с тях  в смисъл с тяхното съдържание в посока промяна, като за целта се използват следните техники:

  1. Детайлно разглеждане на ситуации и емоции и откриване на „връзка“ между тях, която връзка е различна от тази, която пациента е изградил в представите си.
  2. Обучение в рационално мислене на явленията от реалността.
  3. Обучение в разионален отговор на явленията от реалността.

 

Терапевтични техники в когнитивно-поведенческата терапия

Основните техники в КПТ са когнитивни и поведенчески.

 

Техника „Нормализиране“

При наличие на натрапливи мисли, на пациента се обяснява, че той не е „сам и единствен в страданието си“ и това се подкрепя с факта, че 90% от „здравите“ хора имат такива мисли и се показва списък с натрапливи мисли на „здрави“ хора, като пациентът вижда свои мисли в този списък. Може също така да се каже някоя мисъл на друг пациент, но различна от изказанато от сегашния пациент и той да я интерпретира. Обикновено обяснението е, че другия пациент е разтревожен и притеснен и тук се отрива разликата в обяснителния модел на собствените и чуждите мисли. Подчертава се тази разлика и пациентът се насочва към правилната интерпретация на собствените мисли чрез задаване на въпроса: При това положение Вие как бихте обяснили на себе си Вашите мисли? Така се цели осъзнаване на истинската причина за възникване на натрапливите мисли, които го травмират, като се използват обяснителни механизми, приложени към „чуждата“ симптоматика.

Техника „Ваксиниране“ срещу стрес

Тази техника цели развитие на способности за контрол над стреса. Има три фази:

–  когнитивно-поведенческа концептуализация на отговора на стреса;

– придобиване на умения за противопоставяне на стреса /релаксация, самоинструктиране и др./;

– приложение, по време на което пациентът се поставя по степенуван начин в предизвикваща стрес ситуация /представна или реална/.

Техника „Релаксация“

Може да се използва както самостоятелно, така и като част от друга терапевтична техника. Провежда се прогресивна релаксация, като пациентът се настанява удобно и затваря очи, концентрира вниманието си върху дишането, така, че с всяко вдишване да усеща как се отпуска тялото му и с издишването напрежението намалява. Подават се инстукции за отпускане на 14 мускулни групи, като за няколко секунди се поддържа ниво на мускулно напрежение, без да се предизвиква болка, последвано от мускулна релаксация за няколко секунди. Редуват се напрягане и отпускане и се повтарят по два пъти за всяка мускулна група, като вниманието е върху съпътстващите усещания. Следи се пациентът да изпълнява точно и да работи само с указаната група мускули, без автоматично да напряга други мускули. Когато всички 14 групи мускули са в отпуснато състояние, вниманието се насочва към усещането за релаксация в цялото тяло, като за да се постигне пълно отпускане, център на вниманието е дишането. На пациента се казва да си представи нещо приятно- сцена или събитие или др. Накрая пациентът се приканва да се върне в постепенно в обичайно състояние, като запази усещането за релаксация. По този начин се постига така наречения автогенен тренинг, който е метод за насочване на вниманието към вътрешни усещания и състояния.

 

Техника „Систематична десенсибилизация“

Тази техника е особено често прилагана в клиничната практика. Насочена е към понижаване на степента на тревожност, свързана с конкретен стимул. Състои се в съчетаване на състояние на релаксация с представа за тревожна ситуация, като се вярва, че ако пациентът се научи да релаксира, докато си представя подобни сцени, то стимулите от реалния живот ще му причиняват по-слаба тревожност или въобще няма да причиняват тревожност. Важните компоненти в тази техника са:

– обучение в мускулна релаксация;

– създаване на йерархия на ситуации или стимули, предизвикващи тревожност, като се подреждат съобразно нарастването на степента на тревожност, която предизвикват;

– постепенно представяне във въображението или „на живо“ на стимулите, които предизвикват тревожност.

Психосоциални интервенции

Доказано е, че при правилно и навременно прилагане, Когнитивно-поведенческата терапия може да помогне за подобряване на живота на онкологично болни, като намали тяхната отпадналост. Когнитивно-поведенческа интервенция насочена върху дисфункционални мисли за отпадналост, лоши стратегии за справяне, преразглеждане на  дневния режим и редуване на сън и активност води до значителни подобрения по отношение на отпадналостта.

Психологически /индивидуални/ интервенции

Осъществяват се от квалифицирани професионалисти в областта на психичното здраве с цели когнитивни промени, активиране на поведение, биоповеденчески стратегии, стратегии за образование или развлечение, стратегии за превенция на рецидив.

Психосоциални /групави/ интервенции

Водят се от специалисти и темите са главно: понижаване на стреса, положителенн копинг, укрепване на социалната подкрепа от приятели и близки, справяне с физически симптоми като преумора, сексуална дисфункция и др., справяне с промени в тялото и промяна в поведението , свързано със здравето /диета, ниво на активност, тютюнопушене/.

Лекарствени интервенции

Лекарствата се изписват от лекар психиатър. Препъръчителни са краткотрайни интервенции и редовно проследяване и придържане към режима, следи се за странични ефекти. При избора на лекарство се отчита профила на нежелани реакции, взаимодействието с други лекарства, повлияването, възрастта, нуждата.

Когнитивно-поведенческата терапия дава много добри резултати при онкологични пациенти с тревожност и депресия и се постига един добър контрол на психологическите и физически симптоми. Провеждащите когнитивно-поведенческа терапия трябва да са добре обучени и сертифицирани психотерапевти от когнитивно-поведенческата школа.