burnout-bg  В резултат на стресорите на работното място могат да се появят редица психични, физически и поведенчески реакции една от които е т.нар. бърнаут синдром. Това е душевно състояние на изчерпване на силите, настъпващо често при лица, които работят с други хора и в отношенията си с тях са “даващите”. Настъпва не като последствие от отделни травмиращи преживявания, а като постепенно душевно опустошаване. Трагично е, че засяга преди всичко индивиди, които са били ентусиазирани в началото на кариерата си и идеалисти по отношение на професията си.

Бърнаут се състои от три аспекта: емоционално изтощение, деперсонализация и намалена работоспособност.

Емоционалното изтощение се изразява в чувство на умора, преминаващо в усещане за изчерпана емоционална енергия. Разглежда се като компонент на стреса и е процес, при който индивидът е претоварен от емоционалните искания на другите и се чувства “изцеден” и в невъзможност да продължи. Започва да усеща, че не е в състояние да даде това, което другите искат от него. Намалява включеността си в професионални дейности, а също и контактите с тези, с които работи, в опитите да се справи с емоционалното изтощение.

Деперсонализацията се свежда до възприемане на негативни нагласи или незаинтересованост към другите. Може да се определи като компонент, касаещ “оценяването” на другите. Характеризира се с цинизъм, раздразнителност, липса на идеализъм, негативни или неподходящи нагласи към околните. В ранните етапи на деперсонализацията индивидите стават “съвършени бюрократи” и се опитват да правят всичко по правилата, за да намалят емоционалното страдание. Това води до още по-голяма деперсонализация и индивидите стават неотзивчиви към другите. Те желаят да бъдат оставени сами, а негативните чувства се натрупват.

Намалената работоспособност, която е третият компонент на бърнаут синдрома, се характеризира с влошена компетентност и неудовлетвореност от собствените постижения. Обикновено е резултат от това, че индивидът не може да даде това, което се очаква или изисква от него в работата. Той счита себе си за непрофесионалист и неговият принос и роля като маловажни и даже вредни за организацията, в която работи. Задълбочаването на ниската самооценка и появата, в част от случаите на депресивна симптоматика, пречи на ефективното изпълнение на работата.

Симптоми за диагностициране на бърнаут са нежелание да се ходи на работа, усещане за вина и самоупрекване, негативизъм, умора, отпадналост през повечето часове на деня, липса на желание да се разговаря с колегите по професионални въпроси, краен индивидуализъм, скептицизъм и др. “Прегаряне” е налице и когато

  • Работниците и/или служителите непрекъснато търсят начини за отпуски, предпочитат уикендите и празниците и не скриват радостта си от наближаването на края на седмицата.
  • Забелязва се желанието им да се пенсионират, говорят често за това и за предимствата от пенсионирането, както и за освобождаването им от служебните задължения.
  • След приключване на работния ден бързо се прибират у дома си.

Тези симптоми представляват първата степен или ранния етап на професионалното “прегаряне”. Съществуват и по-напреднали симптоми, които се проявяват по следния начин:

– като отражение, когато симптомите физическа преумора и ежедневно чувство на тревожност започват да се отразяват и върху физическото здраве на съответния човек;

– като увреждане, когато симптомите на умствена преумора, а след това и липса на концентрация в работата се установяват трайно в професионалното му поведение и влияят отрицателно върху ентусиазма и отдадеността на работата;

– проявление на много остри симптоми, промянана поведението, нежелание да се общува с другите, сериозни опити за прекратяване на отношенията с останалите, и особено на връзките в службата, после се появява и нежеланието да се показва пред хората;

– поява на състояния на постепенно недоволство от работата и нежелание за изпълнение на служебните задължения, странене от другите, нежелание за общуване в службата, изолиране от възрастните хора в различни области от живота.

До “прегаряне” в работата се достига като се преминава през няколко фази. През първата индивидът започва кариерата си с позитивни и конструктивни нагласи, с голям ентусиазъм, посветеност, с много високи очаквания и цели и в голяма степен с нереалистични очаквания по отношениен на резултатите и ефективността си. След определено време този ентусиазъм отстъпва на усещането, че поставените цели не могат да бъдат осъществени, което води до загуба на илюзиите, отегчение и досада, появяват се ранни стресови симптоми. Стагнацията може да премине във фрустрация, като се поставя под съмнение професията и смисълът на работата и се стига до апатия и примирение, а в последствие до пълно отдръпване. Този процес е обратим и може да се прекрати на всеки етап.

Умората или временното напрежение могат да бъдат първоначалните признаци на “прегарянето”, но не са достатъчни то да бъде потвърдено, тъй като бърнаут се характеризира с по-голяма устойчивост на тези промени. Състоянието на неудовлетвореност само по себе си не е бърнаут, но въпреки това трябва да му се обърне внимание и да се третира ефикасно, тъй като ако продължи по-дълго време, би довело наистина до товасъстояние.

Явлението бърнаут не е главна причина човек да изостави работата с. То действително може да доведе до напускане, но може да се случи обратното- човек да продължава да работи независимо от състоянието си по редица причини.

Справяне със стреса и бърнаут синдрома

За предотвратяване на “изпепеляването” в работата е необходим реализъм в очакванията, стремежите и целите. Препоръчително е човек да инвестира повече в личните отношения, социалната активност, хоби, спорт. Би била полезна смяна на обстановката, смяна на хората, с които се общува, смяна на дейността, общуване с природата.

Социалната подкрепа съдържа мощен потенциал за предотвратяване и намаляване силата на преживяване на бърнаут. Съществуват различни видове социална подкрепа. Емоционалната подкрепа включва изразяването на загриженост, симпатия, съпреживяване, усещането, че човек е обичан и е най-важният, носещият елемент на социалната подкрепа, влияещ най-силно на здравето и психическия комфорт. Социално-интегративната подкрепа, или подкрепа чрез принадлежност, се схваща като приемане на личността сред група хора, което й дава възможност заучаства в социални дейности. Информационната подкрепа подпомага личността при наличие на повече информация да взема по-добри решения. Под инструментална подкрепа се разбира осигуряването на съвети, финансови и материални ресурси. Подкрепата чрез утвърждаване, или оценъчна подкрепа, придава увереност, засилва самочувствието и убедеността на личвостта в собствената способност за справяне с проблемите.

Много хора доброволно се нагърбват със задължения, които надхвърлят техните възможности и по този начин увеличават опасността поява на бърнаут. Тези негативни развития не могат да бъдат игнорирани, защото влияят както на отделния човек, така и върху цялата система. Може да се каже, че емоционалното дистанциране от професионалните ангажименти има не само индивидуален, но и системен характер, което налага изследване на причините за него. Тяхното изучаване позволява явлението бърнаут да бъде максимално редуцирано, а също така оптимално да се управляват неговите ефекти.