UJjySdUrg9M  Когато става дума за деперсонализация, то няма нищо по-страшно от чувството за отделяне от своя здрав разум и тяло. Чувството, че си страничен наблюдател на самия себе си винаги е плашещо. Често това се оприличава на живеене по време на сън. Дереализация в комбинация с деперсонализация води до усещането за нереалност. Тези усещания особено често се срещат при различните типове тревожни разстройства, панически атаки, клинична депресия и разстройство на съня. Някои лекарства, както и някои наркотици могат да доведат до такива усещания, а също прекалено дълго будуване, или прекаляване със седене и работа в затворено помещение пред компютър, алкохол, антихистаминови препарати, невролептици, успокоителни, бензодиазепини, кофеин, халюциногени, индометацин, ЛСД, марихуана и др.

Справянето със симптомите на деперсонализация и дереализация е сложно, особено за тези, които страдат от такива разстройства, като тревога, паника или депресия. Такива хора могат да объркат тези симптоми с по-сериозни и да им се стори, че са на границата да полудеят, че губят връзката с реалността, а някои даже могат да помислят, че са с по-сериозно психическо заболяване като например шизофрения.

      За да си помогне човек, да не изпада в такива състояния е нужно:

  1. Да не употребява алкохол, кофеин и енергийни напитки.
  2. Ако приема някакво лекарство, което не му действа добре, да се обсъди с лекуващия лекар смяната на лекарството с друго, което не предизвиква подобни ефекти.
  3. Ако се приема лекарство без рецепта, като например за алергия, което съдържа антихистаминови съставки е добре да се помисли и да се избере друг способ за самолечение, защото някои природосъобразни средства за справяне с проблема с алергията може да са за предпочитане.
  4. Ако сънят е недостатъчен, следва да се увеличи времето за сън. Смята се, че е добре да се спи 6-9 часа на денонощие. Разбира се нуждата от сън е индивидуална, така че за някой е достатъчно 6 часа сън, за друг 9, за да се чувства бодър и отпочинал, но при други и 9 часа не са достатъчни. Добре е да се определи какво количество сън е достатъчен и да се съблюдава набавянето. За да се избегнат симптомите на деперсонализация и дереализация не бива и да се превишава нужното време за сън. Добре е да се спазва нормата за здравословен сън.

Какво може да се прави при симптоми на деперсонализация и дереализация

Преди всичко е нужно да се знае, че тези симптоми, макар и притеснителни, не са опасни.Това са обичайни симптоми при тревога и депресия. При тревожност неправилното дишане води до хипервентилация и се стига до усещането за „напускане“ на тялото, загубва се връзката с реалността, всичко изглежда различно, може да има световъртеж, също е възможно състояние при което сякаш има празнота в главата, изтръпване на ръце, крака, може и лице, възможна е скованост, изпотяване, сухота в устата или гърлото. Всичко това е възможно да е поради факта, че е вдишан повече въздух от необходимия и това води до понижаване на нивата на въглероден диоксит в кръвта, което от своя страна намалява притока на кръв към мозъка, което може да доведе до нервни и емоционални изяви като слабост, припадък, замайване, обърканост, възбуда, усещане за напускане на тялото, невъзможност да се поеме въздух. Свръх дишането може да предизвика и понижаване на нивата на калий в кръвта, което предизвиква изменения на нервната система като скованост и изтръпване /най-често на ръцете или около устата/, спазми или схващания на мускулите на ръцете и краката, мускулни потрепвания и др. Хипервентилационният синдром обикновено се случва на по-млади хора и се подобрява най-бързо чрез интензивни движения и физическо натоварване. Болката при хипервентилация не отслабва с прием на лекарства за сърце.

При здрав организъм и психика дишането се контролира автоматично. Когато не мислим за него, нашият организъм поддържа честотата на дишане, но когато решим, може да променим честотата. Това ни помага например, да задържим въздух когато сме под вода.

За да се справим с хипервентилацията, като начало е нужно да се научим да я разпознаваме. За целта помагат следните въпроси:

  1. Дишам ли прекаленн обързо? – средно човек прави около 10- 12 вдишвания в минута в състояние на покой. Ако дишането е учестено, следва да се намали.

      2. Дишам ли прекалено дълбоко? – когато дишаме дълбоко, усещаме, че сме като препълнени с въздух. За           предпочитане е коремното дишане, не гръдното.

Когато се констатират симптомите на хипервентилация, е добре да се направят техники за успокоение на дишането, да се отправи потока на въздуха в корема, а не в гърдите, като се вдишва на 4  и издишва на 8.

При деперсонализация и дереализация действително се изпитва голямо изтощение, но се добавят и страхове, което допълнително усложнява състоянието.

      Това, което може да помогне е следното:      

  1. Приемете състоянието! Разбира се, това не е никак лесно. Страхът усилва неприятните симптоми и ги подхранва. Приемане на неприятните състояния като нещо нормално, преходно, вместо да им се придава смисъл на голям проблем, защото ако им се даде смисъл на голям проблем, те стават такъв. Пренастройката на мисълта в посока „Неприятно е, но не е страшно!“ върши отлична работа.
  2. Казвайте си истината! Това са симптоми и нищо повече! Те предизвикват безпокойство, но не са опасни. Добре е да се замени негативната мисъл с позитивна.
  3. Старайте се да бъдете „тук и сега“. Живейте в настоящето. Започнете да забелязвате цветята, ароматите, звуците, слушайте какво говорят другите, не само вътрешния си глас. Трябва много упражняване, ако сте свикнали да се фокусирате само и единствено в собственото си състояние и вътрешния си свят, в това как се чувствате. Добре е да се „отделите“ от себе си и своите чувства и потребности и да насочите вниманието си навън, към света и другите, да се децентрирате.
  4. Правете това, което действително ви харесва, защото е добър начин за отвличане на вниманието от състоянието на тревожност и съпровождащото негативно мислене. Докато си доставяте удоволствие, отбелязвайте, че ви харесва и запомняйте как се чувствате.
  5. Не бягайте от това, което усещате. Приемете го. Деперсонализацията и дереализацията са симптоми на прекомерен стрес и тревога и поради това мозъкът се опитва да предпази чрез пренос в друго състояние.
  6. Доверете се на хора, които познават това състояние и са се справили. Вярвайте, че и вие можете да се справите.
  7. Не се колебайте да потърсите професионална помощ. Понякога е трудно да се реши човек да се обърне към професионалист в състояние на тревога или депресия. Много хора се страхуват, че повече няма да имат контрол над състоянието си и да вземат решения за своето психическо здраве, но така или иначе, вие винаги имате контрол по отношение на себе си и здравето си. Дори, ако лекарят ви предложи медикаментозно лечение, а вие не искате, можете да откажете. Но ще направите информиран избор.
  8. Посещавайте форуми в интернет, но избирателно. Общуването с други хора с подобни на вашия проблем винаги помага. Разбирате, че и други изпитват тези симптоми, че не сте изключение. Изговарянето и споделянето помагат за приемането на състоянието и справянето с него.