temperament Темперамент от латински /temperamentum/ означава съотношение на части, съразмерност. Пръв за темперамента започва да говори Хипократ. Според него в тялото на човека има четири течности и в зависимост от това как се смесват помежду си –правилно или неправилно, човек е здрав или болен. Течностите в организма са: кръв /sanguis/, лимфа /phlegma/, жлъчка /chole/ и черна жлъчка /melas chole/. Течността, която преобладава определя и съответния темперамент- сангвиничен, флегматичен, холеричен или меланхоличен. Под темперамент разбираме индивидуалните свойства на психиката, които определят динамиката на психическата дейност на човека, както и особеностите на поведението му. Темпераментът е биологично обусловен. Темпераментите не съществуват в чист вид, а образуват помежду си 16 подтипа. За никой от тях не може да се каже, че е добър или лош. Всеки един притежава своите позитиви и негативи. Различията между темпераментите проличават в поведението. Ето например в една и съща ситуация как биха реагирали съответните представители на своя тип. Да си представим следната ситуация: Пристигат на гара холерик, сангвиник, флегматик и меланхолик и разбират, че влакът току що е заминал. Холерикът най-вероятно ще избухне, ще започне да се разправя, ще предизвика спор, ще нападне придружаващите го, ако има такива. Сангвиникът ще прецени веднага обстоятелствата и ще потърси алтернатива за придвижване, без да губи енергия в напразни действия. Флегматикът ще започни да реди мисли от рода „Всяко зло за добро, нищо кой знае какво не е станало, без друго не ми се отиваше толкова рано, ще изчакам следващия влак, тъкмо ще си пийна кафе…“ Меланхоликът ще го налегне самосъжаление, ще започне да мисли в посока „ Никога в нищо не ми върви, все на мен така ми се случва, пак не успях да свърша както трябва нещата…“

Смята се, че сангвиничния темперамент е силен, уравновесен, подвижен и че хората с такъв тип темперамент са адаптивни, вниманието им не е най-устойчиво и лесно превключват. Тези хора са общителни, инициативни, остроумни, забавни. Погледът им е открит. Харесват разнообразието. С лекота преживяват неуспехите и провалите. Доброжелателни са. Трябва да се има предвид, че лесно губят интерес, отегчават ги еднообразието, резки са, непостоянни.

Флегматичният темперамент е силен и уравновесен. Тези хора остават спокойни при всякакви ситуации и условия. Обичат реда и спазват правилата. Външно не показват чувствата си. Не са словоохотливи. Не са инициативни, не се дразнят лесно, не са много общителни. Постоянни са в отношенията си. Не са обидчиви. Много са работоспособни и могат да работят под напрежение и стрес. Не обичат много движението, бавно се съсредоточават, бавно и трудно взимат решения.

Холеричнитя тип е силен и неуравновесен. Тези хора са избухливи, агресивни, доста праволинейни, инициативни. Движенията им са резки. Емоциите им се променят бързо. Обикновено се надценяват. Шумни са, говорят високо, стремят се да бъдат забелязани. Кипят от енергия. Склонни са да не довършат започнатото, ако загубят интерес или вяра.

Меланхоличният е слаб тип висша нервна дейност. Изключително емоционални, силно раними, затворени са, трудно се доверяват, трудно се сближават. Обикновено са напрегнати и тревожни. Не обичат да са на показ. Говорят тихо, сдържани са, неуверени. Склонни са към черногледство и драматизъм. Предават голямо значение на вътрешните си преживявания. Болезнено преживяват неуспехи и раздели. Страхуват се от промени, неизвестността ги плаши. Харесват постоянството и установеността. Проявяват завидно търпение във всичко с което се захванат. Сърдечни са, но много срамежливи.

Тези особености е добре да се имат предвид, за да не се стига до проблеми свързани с влошаване на взаимоотношения или до здравословни проблеми.  Холериците например, е добре да позабавят ритъма, да снижат малко активността, да не са прекалено настъпателни и крайни. Сангвиниците да са по-настойчиви, по-постоянни, да преодоляват отегчението, да приемат еднообразието. Флегматикът да се учи да може и по-бързо да действа и смело да взема решения. Меланхолиците да избягват черно-бялото мислене, да не драматизират, да правят разлика между неуспехите и катастрофите в житейски план, между неуредици и нещастия, между лошо настроение и депресия. Меланхолиците са чувстителни и това за някой изглежда недостатък, но в действителност тези хора са прекрасни и верни приятели, жертвоготовни са и са способни при нужда на героични постъпки.Проявяват човечност и доброжелателност, способни са на съчувствие. Не бива да бъдат притискани, насилвани, наказвани, защото са силно раними.  Техен принци е „Не вреди!“

Флегматиците са изключително надеждни и са сигурна опора за своите близки, приятели, колеги. Не бива да се притискат и пришпорват да свършат каквото и да е, защото те ще го свършат на всяка цена, но със своето си темпо. За тях важи правилото: „Не ме карай да бързам!“

Холериците с лекота постигат всичко, което си наумят, добре планират и изпълняват това, към което се стремят. Винаги трябва да са заети с нещо. Тяхно правило е: „Нито минута покой!“

Сангвиниците излъчват сигурност и стабилност и така се чувстват всички до тях- сигурни и стабилни. Отзивчиви са, общителни, лесно обещават, но не винаги изпълняват, затова е добре да бъдат контролирани, а и те самите го правят. Това проличава от правилото им: „ Доверявай се, но проверявай!“

Темпераментът и характерът са тясно свързани. Темпераментът е определен до голяма степен генетично и остава постоянен през годините, но характерът се формира и изменя през целия живот на човека. Темпераментът се онаследява и се поддава много слабо на промяна, затова и човек трябва да се стреми към опознаване на темперамента си, за да осъзнае причинно-следствените връзки на отреагиране на ситуации, защото точно това стои в основата на тревожността и свързаните с нея тревожни разстройства на личността. Тревожността е емоционално състояние, изразяващо се с повишено емоционално напрежение, съпътствано от страхове, безпокойство, опасения, които водят до нарушаване на нормалната дейност на човека и неговия живот като цяло. Различават се два вида тревожност- личностна и ситуативна. В основата на личностната стои Аза и представлява черта на личността, отразяваща предразположеността към отрицателни емоционални реакции към всичко, заплашващо самооценката или касаещо Аза. Ситуативната тревожност е състояние тревожност като реакция в следствие на определена житейска ситуация. При различните хора тревожността е развита и съществува в различна степен. Важно е тази степен да се определи и ако е висока тревожността, да се вземат адекватни мерки. Хората с висока и прекалено висока тревожност се нуждаят от особено внимание и имат нужда от мерки за справяне. Тревожност може да се появи от реални неблагополучия, но може да възникне и тогава, когато всичко изглежда благополучно и не предполага каквато и да е тревожност. Във втория случай най-вероятно става въпрос за нарушения в самооценката или други личностни нарушения и травми. Често тревожност изпитват и хора, които са с висок социален статус, успешни в кариерата и семействата си и произходът й често е свързан с лоша самооценка, завишени изисквания в съчетание с висока несигурност в себе си, прекалена критичност и самокритичност. Всичко това изкривява представата за постигнатото и се поставят все по-големи изисквания и се гонят все по-големи резултати и така се стига до усещане за претовареност, неудовлетвореност, напрегнатост и стрес.

Тревожността е психическо състояние, което има индивидуални особености и се проявява в начина на изживяване на емоционален дискомфорт, често свързано с напрегнато очакване за неблагополучие и провал, с предчувствие за надвиснала опасност.

Други свойства на психиката, освен тревожността,  касаещи поведението на човека са фрустрацията, агресивността и ригидността.

Фрустрацията е психическо състояние, породено от неуспешно удовлетворяване на потребности или желания. Проявата е свързана с отрицателни изживявания като разочарование, раздразнение, тревога, отчаяние и др.

Агресивността се свързва с враждебност и може да се прояви и като демонстриране на превъзходство.

Ригидност означава затруднение, което може да стигне до неспособност за справяне.

Всеки човек е уникален и неповторим както като физиология, така и като личност. С раждането си всеки човек разполага с определени психологически характеристики, някои от които са постоянни и неизменни, но други  могат и да подлежат на промяна и при добро желание и упорство, тези черти на темперамента и и характера, които създават затруднения на личността и водят до кризи и проблеми, могат да бъдат повлияни с цел по-добро социално функциониране, както и по-добро физическо и психическо здраве.