Утре започва сега и каквото посеем днес, това ще пожънем в бъдеще.
Всеки от нас иска да се чувства добре физически и психически, да живее щастливо живота си, но поддържането на хармония и баланст между душа и тяло трудно се постига. Факт е, че психическото състояние определя физическото, както и обратно. Постигането на комфорт и добро здраве често се оказва трудна, дори непосилна задача особено, ако не сме наясно какво точно искаме от себе си, другите и живота. В този смисъл, ако не можем с точност да определим целите и приоритетите си, как бихме постигнали каквото и да е.
Усещаме с пълна сила дали сме удовлетворени и дали са задоволени наши потребности и ако не, е добре да се запитаме как си пречим. Нека се опитаме да си представим себе си след 5, 10, 20 години. Харесва ли ни това, което си представяме? Ако да, налага ли се да променим нещо? Какво е то? В този момент е добре да осъзнаем, че промяната ние самите трябва да я направим, а не да чакаме някой друг да се погрижи. Отговорността за нас самите е в нашите ръце. От това, какво ще направим днес, ще зависят следващите ни дни и бъдещите години. Всяко нещо, което е започнато е наполовина свършено. С какво ще започнем днес? В какво ще се упражним? В това да се самосъжаляваме и да обвиняваме другите, съдбата, живота, или да се окуражаваме и да поемем към сбъдване на желаното. Какво искаме и какво правим по въпроса, каква цена сме готови да платим, за това, което искаме, защото ясно е- всяко удоволствие се заплаща по един или друг начин. Да, риск печели, риск губи. Какво сме готови да загубим, за да освободим място за новото, за което копнеем. Законите във физиката важат и в живота. Празно нищо не остава. Затова, ако в днешно време нещо желано не се случва, то може да е по простата причина, че няма място за него в живота ни. Кое ни е в повече? Какво не ни достига? Всичко е въпрос на баланс, а в баланса е и здравето. Работа- почивка, даване- получаване, грижа за другите- грижа за себе си.
Страданието на душата се проявява чрез психосоматика- проблеми с кръвното, главоболие, нарушение на съня и т.н. Страданието понякога сами си го причиняваме и един изпитан начин да „обгрижваме“ страданието си е като развием склонност към излишно драматизиране. Друг изпитан начин е черногледството, а нещата не винаги са толкова черни, колкото нашата мисъл ги прави. „Всяко зло, за добро“ казва народът и наистина е така. Понякога ни трябва време, за да видим доброто. Но то, доброто, винаги идва. Нека отворим душите и сърцата си за него, за да присъства в живота ни. Още днес да го направим. Как ли, с добри мисли и чувства преди всичко към самите себе си и живота си, после, както се казва „Направи добро и не гледай на кого!“ Доброто винаги се връща, а с него и усещането за щастие. То, щастието, зависи от него, доброто. Аз вярвам в това.

Тони Филипова- психолог в Уни Хоспитал